Главановци (област Монтана)
- За другото българско село вижте Главановци (Област Перник).
Главановци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 54 души[1] (15 март 2024 г.) 4,02 души/km² |
Землище | 13,538 km² |
Надм. височина | 455 m |
Пощ. код | 3468 |
Тел. код | 09555 |
МПС код | М |
ЕКАТТЕ | 14965 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Монтана |
Община – кмет | Георги Дамяново Нина Петкова (ГЕРБ; 2019) |
Глава̀новци е планинско село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]История
[редактиране | редактиране на кода]В 1643 година броят на католиците в Главановци се оценява на 20 души.[2] Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[3]
За разлика от селата Копиловци и Чипровци малки и оскъдни са данните дали и къде са успели да избягат жители от Главановци, но със сигурност никой не се завръща обратно в селото.
Селото бива повторно населено с компактно българско население дошло през балкана от пиротските села. Тези хора донасят и традиционния си поминък килимарството. Това също обяснява и факта, че диалектът говорен от двете страни на днешната граница е много сходен. Хората буквално строят своите домове върху основите на предишните къщи.
Днешните жители на селото се явяват потомци на пиротските килимари.
Впоследствие в селото идват и се заселват още няколко семейства преселници от Босна, а също и каракачани, които решават да уседнат.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено така, че сякаш е защитено отвсякъде. Климатът е много мек през зимата, летните дни са горещи с прохладни вечери. На 10 километра посока град Монтана се намира Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча“, изгарян и отново възстановяван.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година по традиция се провежда съборът на селото, а датата е първата неделя след Гергьовден.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Владимиров (р. 1949), български разузнавач, генерал-лейтенант, бивш началник на НСО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Чолов 2008, с. 73.
- ↑ Чолов 2008, с. 116.
- Цитирани източници
- Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
|